Noteboard

Wednesday, January 31, 2007

Нови настройки

Промених настройките за сигурност засягащи коментирането, така че да не е необходимо да сте регистриран потребител, за да коментирате блога. Настройките са променени с цел да се избегне дискомфорта от регистрирането за потребителите, които искат да коментират.
Сега всеки е свободен да пуска коментари спазвайки определените за това правила и условия:

Правила :
1. Всеки коментар трябва да е индексиран с истинското име (пр. Иван Петров) на потребителя коментиращ блога.
2. Нежелателни са анонимни коментари или такива идентифицирани чрез "псевдоними" или каквито и да е било абривиатури.
3. Коментарите, които:
- нарушават пункт 1 и пункт 2
- съдържат обидни квалификации и епитети
- са на юзъри идентифицирали се под съмнителни, непознати или неистински имена ще бъдат изтривани моментално.

Sunday, January 28, 2007

Така не е готино!

Никак даже.

dEnied

I'D LIKE TO FLY..... BUT MY WINGS HAVE BEEN SO DENIED....

майната ви!

Friday, January 26, 2007

The coolest footwear










Има два вида "sandals" едните са "flip-flops" на които ние казваме "джапанки", а другите се наричат "ankle strap sandals" или само "sport sandals" именно за тях си говорим - the coolest shoes!

Wednesday, January 24, 2007

Добрите момчета

Всички обичат добрите момчета !

Най-любимите китарни ( рок ) сола

Mark Knopfler ( Dire Straits ) - "Sultans of swing"

J. Hendrix ( The Jimi Hendrix Experience ) - "All along the WatchTower"

Jimmy Page ( Led Zeppelin ) - "Stairway to heaven"

Europe - "The Final countdown"

Eagles - "Hotel California"

Kurt Cobain (Nirvana ) - "Smells like teen spirit"

Dimebag Darrel ( Pantera) - "This love", "Mouth for war"

Brian May ( Queen ) - "Innuendo"

David Gilmour ( Pink Floyd ) - Shine on your crazy diamond

Kurk Hammet ( Metallica ) - "One"

Slash (Guns'n'Roses ) - "November Rain"

Uriah Heep - "July Morning"

Richie Blackmore (Deep Purple) - "Sweet child of time"

Класацията направих по пример на една съществуаща, която ми даде един приятел.
Тази все пак си е моя.

24 Януари 2007 г. - 19:36 часа

ЖИВОТА Е ТОЛКОВА ХУБАВ !


ТОЛКОВА, ЧЕ БИХ ИСКАЛ ВСИЧКИ ДА ГО УСЕТЯТ, КАТО МЕН. ДНЕС !

Monday, January 22, 2007

Албански реотан

Вчера по новините съобщиха, че албанците са изпаднали в катастрофална енергийна криза след спирането на поредните блокове на АЕЦ Козлодуй. Под катастрофална се има предвид липса на ток по 15 часа в денонощието из страната. Единствено в столицата Тирана имало ток по цели 12 часа на денонощие.
Проблемът бил в това, че единствения евтин доставчик на ток бяхме ние, а ВЕЦ-овете на албанците не работели защото имали маловодна година.
В момента бизнеса и индустрията им са сложени на карта. Казват, че ако не се разреши енергийната криза скоро нито средния, нито дребния, нито който и да е бил бизнес ще съществува в Албания.
В столицата Тирана хората се разхождали с колите си нощем, за да са на топло и да слушат радио. Други пък ходели на гости в по-далчни квартали, където по това време имало ток.
Не знам до колко е реалистично това за държава в Европа (ДА В ЕВРОПА Е! за справка погледнете адриатическото крайбрежие. ) в 21 век, но прогнозите не са добри.
Дано нашите политици помислят относно добри маршрути за нощни разходки с колата ,когато енергийната криза застигне и нас! Или пък.... няма да има нощни разходки ?

Saturday, January 20, 2007

www.normalroom.com


http://www.normalroom.com/displayimage.php?album=search&cat=0&pos=0
My Room :



www.normalroom.com сайт, където всеки може да публикува снимки на жилището си, които са класифицирани по : вид на стаята, държава и кратко описание на помещението.

Thursday, January 18, 2007

The standart of living




Днес реших да направя проста ( груба сметка ) колко струва на един човек в България живота за месец при относително добро ( тоест Среден стандарт на живот ) ниво.
Цените и продуктите които съм подбрал естествено са субективен момент, защото това са продукти и търговски марки по мой личен избор. За това е нужно да пренебрегнем този субективен момент и вземем предвид само цените ( те са сравнително сходни на продуктите от среден клас ).

Първо съм сортирал грубо разчета по категории :
* всички ценит са разчетени за месечно потребление.

1. Храни и напитки - около 700 лева ( без алкохол *) Ако добавим и него следва да стане 800 лв.
2. Хигиенно-санитарни консумативи включващи всички необходими препарати за почистване ( перилни и почистващи ) както и личните хигиенно-санитарни консумативи ( паста за зъби, пяна за бръснене , шамопани, душ-гелове, део-спрейове и т.н.)
- около 100 - 150 лева в зависимост от интензивността на потребление и правилната употреба.

3. Месечни сметки за изразходвана ел. енергия, вода, кабелна телевизия, интернет и телекомуникационни услуги ( мобилни и стационарни ) - около 300 лв. - този разход естествено пак е твърде субективен. Познавам хора, които биха го завишили до 500 лева ( спрямо преразход на телефон ) например.

4. Ежедневени разходи . Тук съм разделил разходите на ежедневни ( тоест онези пари, които харчим за гориво и поддръжка на личния автомобил, кафетерии, фаст фууд и други елементарни дневни нужди ) и разходи по планирани излизания, като съм сметнал 1 излизане на седмица. със средно разходване на около 30-50 лева за излизане..
Като съберем се получава - около 300-400 лева .

5. Месечни Разходи за дрехи и бельо - тук зависи но аз съм сложил около 120 лв на месец.

6. Графа "други" . Тук съм включил всички непланирани месечни разходи ( лекарсртва, купуване на подаръци за празници - именни дни, рожденни дни и тн. ) - около 100 лв

===============================================
Уточнения.
*Предвиденият разход за храна от 700 лева би могъл да задоволи и 2-ма души при по-скромно потребление на продуктите, но аз все пак съм сметнал презадоволителното количество на потребление за месец.
* под алкохол се има предвид месечното количество равняващо се на 3-4 литра концентриран алкохоло ( бут. уиски, бут. водка , бут . ром , бут мартини. ) Които биха задоволили месечното потребление на повече от един човек ( в случай на събирания у дома.)

Сметнато грубо : месечният разход при среден стандарт на живот в българия на човек излиза : цифра между
1600-1800 лв.


Изводите си ги прави всеки за себе си.

Tuesday, January 16, 2007

Разходка до кея



Снощи реших да се разходя до пристанището с един приятел. Грабнах фороапарата и когато стигнахме там слънцето тъкмо залязваше. Успях да хвана красотата на индустриалната реалност .... своеобразна красота, която дори и крановете притежават.

Sunday, January 14, 2007

Favourite quote

"Fashion fade, style is eternal"

Yves Saint Lauren

Friday, January 12, 2007

Capsule Hotels - Tokyo, Japan






You can store your luggage behind the counter. You pay at a vending machine and hand the ticket to the clerk. They give you a capsule number and locker key and wrist band. When you are in for the night, you change in the locker room and wear the small yukata around the facility. Upstairs is a shower and sento bath. There is a restaurant and small bar as well. Beside that is a TV room with several lazy boy chairs.

Представяте ли си колко място спестяват те... и колко пари вие ;-)))))))

П.С. не се препоръчва за страдащи от клаустрофобиа.

Thursday, January 11, 2007

Parallel Universe

Мислех си днес докато си вървях по бул. Вл. Варненчик в посока Катедралата. Вървях си и си мислех как човек от света на детето ... един огромен и красив свят влиза в света на възрастните - Свят на "сериозните и угрижените"
Докато съвсем скоро си бил хлапак, не си си спестявал епитетите, искренността, непринудената радост и тъга.... то сега почти изведнъж си попаднал в един коренно различен свят - "паралелна вселена" казано по мое му.
Нека направя кратко описание на новия ми свят
Ставам сутрин. Избръсвам се гладко ( нещо което не се налагаше да правя преди ) Лъсвам обувките си с лустро, нахлузвам панталона , после ризата. Накрая обличам новото си супер суетно и елегантно палто и излизам с чантата си тип "папка" под ръка. По пътя към офиса се спирам на две три места... да хапна, да погледна в някой магазин. И където и да вляза моята на пръв поглед мрачна изпълнена в тъмно сиво-черно облекло персона предизвиква фалшива учтивост, куртоазни извинения и префинени изпълнени с неискреност пожелания. Аз естествено отвръщам с присъща и очаквана превзетост и супер учтивост последвана от усмивки.
Ето това е света на възрастните. Един свят на лицемерие , фарс и театралничене.
Лустросана апатия...
И ако някой тук се вмеси и каже : Е какво толкова... всичко е както си го направиш.
О.. да несъмнено е така! Не съм си и помислял дори да оспоря този факт. Там е работата че аз описвам моето ежедневие... моята работа и моят мироглед. И запазвам правото да съм прав за себе си.
В тази връзка... понякога си мисля, че дори и да си сополив, разгащен с маникюр на кутрето и нокторезачка на ключодържателя разносвач на минерална вода каращ малко бусче в което си надул чалга на новото си мп3 стерео и с непринудено държание в стил " говоря на всички на ТИ" все едно сме роднини и си секна носа с отработено движение на ръката.... дори и при това положение не можеш да избягаш от депресивния свят на възрастните. От мислите как ще купиш скъпия антибиотик на болното си дете чакащо тати у дома с разсополивено носле и хрипащи гърдички. За мислите как ше заработиш допълнителен надник за да доизплатиш поредния кредит.... а и сметките идват скоро.
Какво да се прави... един път сме деца.. един път само сме хлапета.

See you at the other side.

Класификация на програмиста

Класификация на водката:
0.1л - demo version
0.25л - trial version
0.5л - personal edition
0.7л - professional edition
1.0л - network edition
1.75л - enterprise
3л - for small business
5л - corporate edition
Кофа водка - extreme edition

Класификация на приложенията :
Шкембе чорба - Recovery tool
Закуска - plugins
Бира - patch
coca-cola, Fanta, 7-UP - троянски вируси.

Monday, January 08, 2007

The Trip to Bukuresti







Понякога случвало ли ви се е да решите нещо съвсем спонтанно и да го реализирате. Ей така.. все едно на майтап. На мен ми се е случвало няколко пъти. Определено си струва тръпката.
В събота на обяд Аз и Тони решихме, че в неделя сутринта тръгваме за Букурещ. Така де да отбележим европейското братство с едно кафе по европекси ( и си в вярно.. доста солено европейско ни излезе )
Аз приготвих малко багаж в раницата си ( шапка, шал, чорапи и тоалетна хартия ). Абе дреболии + мп3 плейъра си както и дигиталния фотоапарат и сутринта в 7:06 ч. бях станал и си миех зъбите. Хванахме междуградски автобус за гр.Силистра ( не особено голямо ГКПП ) граничещ с ромънския* град Калараш.
Автобусът ни отпътува в 9:30 и в 11:30 бяхме в Силистра. Побързахме да стигнем до митническата зона на брега на р.Дунав от където трабваше да "хванем" една плаваща платформа бутана от корабче. Платформата товари коли и камьони ....за пешеходците такса няма. Почакахме отплаването на понтона около 1 час и най-накрая към 12:30 бяхме на заветния ромънски бряг. Побързахме да хванем маршрутката за Калараш ( 10 км от брега ) където трябваше да хванем минибус за крайната точка - Букурещ. Оказа се, че има няколко студента българи на понтона с нас, които също се прибираха в Букурещ за да започнат изпитната си сесия в Букрещкия "Университате". Бързо се сближихме с българите от които разбрахме че ще е невъзможно да се върнем същият ден обратно защото ще трябва да тръгнем почти веднага след пристигането. Това значително помрачи планът ни. Естествено новината не ни отчая, но признавам, че бях притеснен. Множество мисли, като къде ще спим и тн. обзеха съзнанието ми. С Тони уточчнихме, че тъй като не си струва за отиваме до Букурещ за 1 час ще останем да спим там.. или ще импровизираме нещо. В минибуса заз Букурещ имаше само ромънци. И когато вече бяхме потънали в мисли какво ще правим Тони ми сподели, че дочува българска реч на по-предната седалка.
Аз също дочух български в просъница докато дремех на седалкта в двучасовото пътуване ( поредното за деня ), но си помислих, че ми се причува. Бе станало 16:00 часа. и пристигнахме в крайната си точка "Гара Обор". Изнизахме се от бусчето и докато всички се суетяха аз накарах Тони да заприказва българките. Така и стана заприказвахме се. Разбхраме, че са студентки. - Пламена и Свилена. И двете студентки в "Университате".
В хода на разговора ние се опаакахме че сме пристигнали много късно и не знаем къде ще спим. Пламена веднага предложи да ни подсолони в общежитието. Не можех да повярвам че ни предлагат легло за спане. Бе 16:00 вече се смрачаваше и повечето оптимизъм бе си отишъл на кино. След като щателно се убедих че сериозно ни предлагат да преспим при тях. Усмивката се върна на лицата ни. Уговорихме си среща за 19:30 и хукнахме да разглеждаме големият град. След като направих 10-на кадъра с фотоапарата по залез слънце на няколко изключително красиви сгради се насочихме към място където да хапнем. Просто бягме прегладняли. Първото препятствие бе да намерим евтино и свястно място за хранене. Признавам беше изключително трудно. Накрая намерихме едно местенце където продават бутер банички с всякакви пълнежи. Нахранихме се що годе и се отправихме към кафенето което си избрахме малко по-рано. Така де... нали за кафенце сме отишли. Оглеждагме лъскавите витрини на няколко кафетерии наредени една до друга и се почудихме в коя да влезем. Всички излеждаха луксозни. Тони ми каза ..
- Крис тия кафенета изглеждат доста скъпи дали е добра идея. Аз и отвърнах.
- Какво пък толкова.. няма да струва 5 лева едно кафе. ... колко да е 2-3 лева. макс. ( тоест 4-5 Леи.
Престрашихме се и влязохме в едното. Разгледахме менюто и се убедихме че най-евтинтото еспресо е 6 лей. което е около ( 3.60 лв. ) Преглътнахме този факт и си поръчахме по едно европейско еспресо ахахахха. + 1 кока кола, а Тони си поръча и сокче.
Пийнахме, посетихме тоалетната и накрая платихме нескромните 25 лей ( около 16 лв.) за кафенцето и безалкохолните. След това буквално и преносно разтоварване и отмора. Потеглихме отново сред булевардите с идеята да убием време до 19:30 когато ни беше срещата с другите.
По улицата ми хрумна идеята че все пак имаме време да покажа сградата на Парламента на Тони. Попитахме 2-3 минучава. ( кой с по-лош кой с по-добър английски ) в коя посока трябва да вървим. Казаха ни, че ще ни коства около 30 минути вървене и предпочетохме да хванем метрото до станция "Piata Unirri" след което ни оставаше около 10 минути вървене до сградата. в 18:55 бяхме пред величествения "Parlamentul Palat" или друго яче казано " Двореца на Парламента" което впрочем е втората по площ сграда в света след Пентагона в САЩ. Междувременно получихме сигнал по телефона от Пламена че в 19:30 ще е пред Университате. Запътихме се веднага натам по обратния път. Но все пак остана време да разгледаме приказната изкуствеена ледена пързалка на площад Юнири, където десетки малчугани се пързаляха и звучеше празнична музика. В 19:31 ч. бяхме пред университета където Плами ни чакаше. От там хванахме автобус 601 за студетското градче където ни чакаха други студенти в една бирария. Най-после заседнахме трайно. Преуморен от пътя и вървенето побързах да си поръчам една бира. Нашите хора ме информираха, че бирата е добра. хмм Беше някаква Holsten. после разбрах, че е белгийска. На масат бяхме Аз , Тони, Пламена, Свилена , Емо ( студент по право ) и приятелката му Бианка ( ромънка ). Изпаднахме в сладки приказки на по бира и пържени картофки. Не можех да повярвам, че сме на сигурно място, говорим за международното положение и си пием бирата на топло. И сме заобградени от българи при това. И то готини!!!! много готини хора.
Костваше ми не повече от 2 бири за да ми се приспи много. Тони също беше преуморена и се запътихме към общежитието където Пламена и Свилена сложиха масата ахах да ядем. Ама ние бяхме толкова изморени, че нищо не виждахме вече. Пихме по български обичай по една кайсиева ракия. Измихме се и се приготвихме да лягаме. Общежитието беше горещо... парното бичи. Топла вода нон стоп. Абе супер.. лукс ахаха. Още не можех да повярвам къде съм и какво съм сторил.
Към 12:30 заспахме.
Сутринта алармата звънна в 7 :00 .. станахме измихме се. и се стегнахме за път. Трябваше да хванем 601 до университета където да слезем в подлеза на метрото да си вземем кафенце и след това да хванем автобус 69 или 85 за Гара Обор. Да това е същата на кяото пристигнахме. Всичко мина по план и микробсуса за Калраш ни чакаще за да потеглим точно в 9:00 ч.
В 11 стигнахме в Калараш. Още щом слязохме от минибуса потърсихме някакъв супермаркет за да хапнем. Попаднахме на един които прилича на старите нашенски "Супери". Влязохме. избрахм,е си кренвирши.....кутийка топено сирене и един малък кетчуп ( защото не видяхме лютеница на нито един щанд ) Само разни доматени пюрета. След като стигнахме до заветната болница където се хваща маршрутка за брега на реката ( плаващия понтон ) седнахме на пейкаи изконсумирахме до храната. От там нататък е ясно... понтона - на отсрещния бряг. Честитихме си че сме на Българска земя отново. и изчакахме братът на Антония да ни вземе с колата от Силистра.
Така приключи нашето малко импулсивно приключение.
Не съжалявам за нито една минута.. дори секунда от пътешествието...
Ако ме питате.. "А парички" ... ще кажа, че въпросът не е толкова до пари а до душа.. до потребност... да живееш за мига. Да живееш за тръпката.
Рискувайте... слушайте сърцето си. Срещайте хора..Пътувайте ! ПЪТУВАЙТЕ! ЖИВЕЙТЕ ЗА МИГА!

* бел .ред. : изписването на названието рОмъния, рОмънския не е умишлено. Ако отидете там ще се убедите, че за тях названието на дъжавата им е с О а не с У както сме свикнали ние. Аз съм го написал така по несъзнателен рефлекс.

Friday, January 05, 2007

Welcome to the state of Utah

K: Hello guys , where are you from ?
R.F. : We both are from the state of Utah , USA.

K : What's the name of your church ?
J.O. : It's the "Church of Jesus Christ and the latter days saints"

K: That's nice. Have you got any girlfriend ?
J.O. I've had but now I'm single

K: What is your church's attitude to homosexuals ?
J.O. We love all people but we hate the SIN.

K: Are you capabale of hating ?
J.O. Not. We don' t hate people.

K: Hmmm. So what about colored people ?
J.O. : We are all children of God.


K: Have you got any future plans for life ?
R.F. - Yes. I want to be a high-school counciler and a tracking coach. (athletics )
J.O. : I will go to a med. school.

K: Have you got any dreams ?
J.O.. Yes. I have a dream of good family and living in peace and love.
R.F. Me too.

K: Have u got any bros or sisters ?
J.O. I've got 3 brothers and 2 sisters
R.F. I've got 3 sisters.

K: Are they all including your parents part of the church ?
J.O. Yes.

K: Who is the great leader of the church ?
R.F. Jesus is the great leader. But there is a person who restored the church and it's name is Joseph Smith. Now hi succesor is another great person.

K: What do u think of the bigger chirstian communities like Cathollics ?
R.F. Well, all christian churches are good about people but for us the true church is ours.

K: Are u interested in politics ?
R.F. As it concerns people to live well. Yes.

K: What about Donations of money ?
R.F. Our church is the biggest donator of money around the world. Even bigger than the RED Cross.
K: Hmmm Is that really true ?
R.F. Yes.

К: Do you drink or smoke ?
R.F. : No... We believe that our body is a temple and we have to keep it clean.

K : So who is paying for this buildings.. all these temples etc. ?
R.F. : Well everyone gives 10 % of his income for the church so .. we could build temples.
K: It includes your accommodation ?
R.F. No. We pay our lodging by ourself.
J.O. I've been saving money for 3 years before this mission in Bulgaria.

K: And a last question. When did you discover the Church ? At what age.
R.F. Very young.... my parents brought me to the church since very young kid.
J.O. The same with me.

K: It was really nice talking to you guys. Thank you for this interview.


Това бе кратко извлечение от интервюто ми с двама младежи представители на една добре позната църква по света наброяваща 13 милиона поклонници.
Изводите всеки си прави сам за себе си.

Wednesday, January 03, 2007

Five Happy Friends

NO COMMENT.

Arri Vs. Panavision


Едва ли някой от вас се е замислял и си е казвал някога - "Абе тия филми кинаджийските блокбъстърс и тн. с какви камери ги снимат, че имат и такова страхотно качество" Навярно сте забелязвали че качеството на картината при емисията "По Света И У нас" в 20:00 по Канал 1 е "маааалко" по-кофти от холивудските блокбъстъри.
Та така де.... напряко. Киното не го снимат с най-новия модел на JVC, нито с нещо което можеш да си купиш от близкия магазин за черна техника.
Има може би само ДВА.... (значителни за индустрията ) производителя на "кино камери" в света и те са в страхотна борба помежду си. Това са американците Panavision и Германците Arri ( Arriflex ). Някой твърдят, че Panavision са доста по-напред с "продажбите" и маркетинга. Сложих "продажби" в кавички, защото когато говорим за Panavision то... "продажба" е непозната дума. Те са наложили странната политика ЕДИНСТВЕНО да отдават под наем камерите си, НО не и да ги продават за разлика от конкурентите си от Arriflex. Странно е, че дори при примамливата идея да си закупиш камера на Арифлекс... повечето продуценти и в частност оператори предпочитат Panavision. Ако се вгледате внимателно накрая на повечето филми.. там към финалните надписи най в края пише "Filmed by Panavision Camera on Kodak film" и това ще прочетете може би в 90 процента от филмите.
И колкото и да е странно... ако сте си мислили че само в граждансктоо самолетостроене съществуват две марки.. ( бел.ред. Boeing и Airbus ) то се оказава, че и при кино камерите е същото.
Надявам се инфото ви е било ако не полезно то поне развлекателно.

European Union


Реших да споделя някои мисли по тази тема. Нали е актуална тааа и аз така да съм в крак с времето и модата.
Сега сериозно. Мисля, че темата за Европейския Съюз е твърде чувствителна за обществото и особено за обикновените хора като вас и мен. Факт е, че всички коментират тази така наболяла и актуална тема. То лошо няма. Българина прави добре две неща : 1. Разбира от всичко и 2. Обича да бистри международното положение. Колкото до първото всички знаем, че е само на приказки, а относно второто ще кажа, че в целия си житейски път съм срещнал най-много трима човека, които знаят за какво говорят, когато стане дума за политика, икономика и международно положение. Инак всички използват познатите клишета, като "ДА бе американците взеха петрола на Ирак и кво...." и "Тоя Евро съюз ще ни излезе през гъза"
Всъшност много малко от тези хора осъзнават политиката на такова макро равнище. Не за друго ами... просто се изисква огромна култура и знания която малцина притежават ( за които познания не претендирам аз да имам ) И въпреки, че моята култура не ми позволява да разгърна обстойно темата ще си позволя няколко коментара, тъй като празнословенето на околните ме амбицира.
В tази тезисна част ще разгледам различните позиции заемани от хората в обществото, като добавя кратки коментари към тях.
Българите възприемат главно по два начина термина "Евро Съюз". Едните го считат за нещо дяволито, което ще съсипе живота им като огромна Хидра надвиснала над главите бълваща огън и пепел, а другите са в очакване на манна небесна която с магическа пръчица ще преобрази всичко около тях, като започнем от заплатата и свършим със злобния характер на тъщата. ( естествено този тип "мечтатели" са много малко )
А сега по същество. Както добре знаем е добре да се придържаме към златната среда. Съответно към тезата, че истината е някъде по средата. И ако приемем двете хипотези на народа и ги сложим в едно шишенце, после ги разбъркаме, разклатим добре, и изсипем на масата може би ще получим резултата. Истината е, че нито ще се "оправим", нито ще се "сринем". Просто ще има последователност и от двете.
Ако повече хора осъзнаят, че Европейския Съюз е своеобразна конфедерация от държави обединени чрез общи вътрешни граници, общ пазар и обща икономика то може би ще достигнат до извода, че Европейския Съюз е най-силната икономическа формация в Света. Това, че България става част от една такава огромна сила може най-вече да е от полза за изстрадала и онеправдана държава, като нашата. И не на последно място. На България се полага място в тази формация не само заради нечестното разпределение на територията след освобождението от турско робство но и заради нечестното изхвърляне на най-старата държава на Европейският континент някъде далече в дебрите на комунистическия блок и изостаналостта след Втората Световна Война. Ако България бе получила нейното си, когато е било времето сега НИЕ щяхме да одобряваме дали да приемем някого в Евро Съюза, а не да изпълняваме нареждания... директиви и да се мазним на ония от които зависи членството ни там където ни се полага да сме.
В заключение мисля да споделя наблюдението си, че все пак високо интелигентните хора ,които срещам одобряват и подкрепят участието на България в това начинание. Някой с известна нотка съмнение, други напълно уверени, но всички с ясна позиция - ЗА.
Считайки се за интелигентен човек също се присъединвам към тази позиция.