Parallel Universe

Мислех си днес докато си вървях по бул. Вл. Варненчик в посока Катедралата. Вървях си и си мислех как човек от света на детето ... един огромен и красив свят влиза в света на възрастните - Свят на "сериозните и угрижените"
Докато съвсем скоро си бил хлапак, не си си спестявал епитетите, искренността, непринудената радост и тъга.... то сега почти изведнъж си попаднал в един коренно различен свят - "паралелна вселена" казано по мое му.
Нека направя кратко описание на новия ми свят
Ставам сутрин. Избръсвам се гладко ( нещо което не се налагаше да правя преди ) Лъсвам обувките си с лустро, нахлузвам панталона , после ризата. Накрая обличам новото си супер суетно и елегантно палто и излизам с чантата си тип "папка" под ръка. По пътя към офиса се спирам на две три места... да хапна, да погледна в някой магазин. И където и да вляза моята на пръв поглед мрачна изпълнена в тъмно сиво-черно облекло персона предизвиква фалшива учтивост, куртоазни извинения и префинени изпълнени с неискреност пожелания. Аз естествено отвръщам с присъща и очаквана превзетост и супер учтивост последвана от усмивки.
Ето това е света на възрастните. Един свят на лицемерие , фарс и театралничене.
Лустросана апатия...
И ако някой тук се вмеси и каже : Е какво толкова... всичко е както си го направиш.
О.. да несъмнено е така! Не съм си и помислял дори да оспоря този факт. Там е работата че аз описвам моето ежедневие... моята работа и моят мироглед. И запазвам правото да съм прав за себе си.
В тази връзка... понякога си мисля, че дори и да си сополив, разгащен с маникюр на кутрето и нокторезачка на ключодържателя разносвач на минерална вода каращ малко бусче в което си надул чалга на новото си мп3 стерео и с непринудено държание в стил " говоря на всички на ТИ" все едно сме роднини и си секна носа с отработено движение на ръката.... дори и при това положение не можеш да избягаш от депресивния свят на възрастните. От мислите как ще купиш скъпия антибиотик на болното си дете чакащо тати у дома с разсополивено носле и хрипащи гърдички. За мислите как ше заработиш допълнителен надник за да доизплатиш поредния кредит.... а и сметките идват скоро.
Какво да се прави... един път сме деца.. един път само сме хлапета.

See you at the other side.