The Trip to Bukuresti

Понякога случвало ли ви се е да решите нещо съвсем спонтанно и да го реализирате. Ей така.. все едно на майтап. На мен ми се е случвало няколко пъти. Определено си струва тръпката.
В събота на обяд Аз и Тони решихме, че в неделя сутринта тръгваме за Букурещ. Така де да отбележим европейското братство с едно кафе по европекси ( и си в вярно.. доста солено европейско ни излезе )
Аз приготвих малко багаж в раницата си ( шапка, шал, чорапи и тоалетна хартия ). Абе дреболии + мп3 плейъра си както и дигиталния фотоапарат и сутринта в 7:06 ч. бях станал и си миех зъбите. Хванахме междуградски автобус за гр.Силистра ( не особено голямо ГКПП ) граничещ с ромънския* град Калараш.
Автобусът ни отпътува в 9:30 и в 11:30 бяхме в Силистра. Побързахме да стигнем до митническата зона на брега на р.Дунав от където трабваше да "хванем" една плаваща платформа бутана от корабче. Платформата товари коли и камьони ....за пешеходците такса няма. Почакахме отплаването на понтона около 1 час и най-накрая към 12:30 бяхме на заветния ромънски бряг. Побързахме да хванем маршрутката за Калараш ( 10 км от брега ) където трябваше да хванем минибус за крайната точка - Букурещ. Оказа се, че има няколко студента българи на понтона с нас, които също се прибираха в Букурещ за да започнат изпитната си сесия в Букрещкия "Университате". Бързо се сближихме с българите от които разбрахме че ще е невъзможно да се върнем същият ден обратно защото ще трябва да тръгнем почти веднага след пристигането. Това значително помрачи планът ни. Естествено новината не ни отчая, но признавам, че бях притеснен. Множество мисли, като къде ще спим и тн. обзеха съзнанието ми. С Тони уточчнихме, че тъй като не си струва за отиваме до Букурещ за 1 час ще останем да спим там.. или ще импровизираме нещо. В минибуса заз Букурещ имаше само ромънци. И когато вече бяхме потънали в мисли какво ще правим Тони ми сподели, че дочува българска реч на по-предната седалка.
Аз също дочух български в просъница докато дремех на седалкта в двучасовото пътуване ( поредното за деня ), но си помислих, че ми се причува. Бе станало 16:00 часа. и пристигнахме в крайната си точка "Гара Обор". Изнизахме се от бусчето и докато всички се суетяха аз накарах Тони да заприказва българките. Така и стана заприказвахме се. Разбхраме, че са студентки. - Пламена и Свилена. И двете студентки в "Университате".
В хода на разговора ние се опаакахме че сме пристигнали много късно и не знаем къде ще спим. Пламена веднага предложи да ни подсолони в общежитието. Не можех да повярвам че ни предлагат легло за спане. Бе 16:00 вече се смрачаваше и повечето оптимизъм бе си отишъл на кино. След като щателно се убедих че сериозно ни предлагат да преспим при тях. Усмивката се върна на лицата ни. Уговорихме си среща за 19:30 и хукнахме да разглеждаме големият град. След като направих 10-на кадъра с фотоапарата по залез слънце на няколко изключително красиви сгради се насочихме към място където да хапнем. Просто бягме прегладняли. Първото препятствие бе да намерим евтино и свястно място за хранене. Признавам беше изключително трудно. Накрая намерихме едно местенце където продават бутер банички с всякакви пълнежи. Нахранихме се що годе и се отправихме към кафенето което си избрахме малко по-рано. Така де... нали за кафенце сме отишли. Оглеждагме лъскавите витрини на няколко кафетерии наредени една до друга и се почудихме в коя да влезем. Всички излеждаха луксозни. Тони ми каза ..
- Крис тия кафенета изглеждат доста скъпи дали е добра идея. Аз и отвърнах.
- Какво пък толкова.. няма да струва 5 лева едно кафе. ... колко да е 2-3 лева. макс. ( тоест 4-5 Леи.
Престрашихме се и влязохме в едното. Разгледахме менюто и се убедихме че най-евтинтото еспресо е 6 лей. което е около ( 3.60 лв. ) Преглътнахме този факт и си поръчахме по едно европейско еспресо ахахахха. + 1 кока кола, а Тони си поръча и сокче.
Пийнахме, посетихме тоалетната и накрая платихме нескромните 25 лей ( около 16 лв.) за кафенцето и безалкохолните. След това буквално и преносно разтоварване и отмора. Потеглихме отново сред булевардите с идеята да убием време до 19:30 когато ни беше срещата с другите.
По улицата ми хрумна идеята че все пак имаме време да покажа сградата на Парламента на Тони. Попитахме 2-3 минучава. ( кой с по-лош кой с по-добър английски ) в коя посока трябва да вървим. Казаха ни, че ще ни коства около 30 минути вървене и предпочетохме да хванем метрото до станция "Piata Unirri" след което ни оставаше около 10 минути вървене до сградата. в 18:55 бяхме пред величествения "Parlamentul Palat" или друго яче казано " Двореца на Парламента" което впрочем е втората по площ сграда в света след Пентагона в САЩ. Междувременно получихме сигнал по телефона от Пламена че в 19:30 ще е пред Университате. Запътихме се веднага натам по обратния път. Но все пак остана време да разгледаме приказната изкуствеена ледена пързалка на площад Юнири, където десетки малчугани се пързаляха и звучеше празнична музика. В 19:31 ч. бяхме пред университета където Плами ни чакаше. От там хванахме автобус 601 за студетското градче където ни чакаха други студенти в една бирария. Най-после заседнахме трайно. Преуморен от пътя и вървенето побързах да си поръчам една бира. Нашите хора ме информираха, че бирата е добра. хмм Беше някаква Holsten. после разбрах, че е белгийска. На масат бяхме Аз , Тони, Пламена, Свилена , Емо ( студент по право ) и приятелката му Бианка ( ромънка ). Изпаднахме в сладки приказки на по бира и пържени картофки. Не можех да повярвам, че сме на сигурно място, говорим за международното положение и си пием бирата на топло. И сме заобградени от българи при това. И то готини!!!! много готини хора.
Костваше ми не повече от 2 бири за да ми се приспи много. Тони също беше преуморена и се запътихме към общежитието където Пламена и Свилена сложиха масата ахах да ядем. Ама ние бяхме толкова изморени, че нищо не виждахме вече. Пихме по български обичай по една кайсиева ракия. Измихме се и се приготвихме да лягаме. Общежитието беше горещо... парното бичи. Топла вода нон стоп. Абе супер.. лукс ахаха. Още не можех да повярвам къде съм и какво съм сторил.
Към 12:30 заспахме.
Сутринта алармата звънна в 7 :00 .. станахме измихме се. и се стегнахме за път. Трябваше да хванем 601 до университета където да слезем в подлеза на метрото да си вземем кафенце и след това да хванем автобус 69 или 85 за Гара Обор. Да това е същата на кяото пристигнахме. Всичко мина по план и микробсуса за Калраш ни чакаще за да потеглим точно в 9:00 ч.
В 11 стигнахме в Калараш. Още щом слязохме от минибуса потърсихме някакъв супермаркет за да хапнем. Попаднахме на един които прилича на старите нашенски "Супери". Влязохме. избрахм,е си кренвирши.....кутийка топено сирене и един малък кетчуп ( защото не видяхме лютеница на нито един щанд ) Само разни доматени пюрета. След като стигнахме до заветната болница където се хваща маршрутка за брега на реката ( плаващия понтон ) седнахме на пейкаи изконсумирахме до храната. От там нататък е ясно... понтона - на отсрещния бряг. Честитихме си че сме на Българска земя отново. и изчакахме братът на Антония да ни вземе с колата от Силистра.
Така приключи нашето малко импулсивно приключение.
Не съжалявам за нито една минута.. дори секунда от пътешествието...
Ако ме питате.. "А парички" ... ще кажа, че въпросът не е толкова до пари а до душа.. до потребност... да живееш за мига. Да живееш за тръпката.
Рискувайте... слушайте сърцето си. Срещайте хора..Пътувайте ! ПЪТУВАЙТЕ! ЖИВЕЙТЕ ЗА МИГА!

* бел .ред. : изписването на названието рОмъния, рОмънския не е умишлено. Ако отидете там ще се убедите, че за тях названието на дъжавата им е с О а не с У както сме свикнали ние. Аз съм го написал така по несъзнателен рефлекс.