Почит към Великият Джон Винсънт Атанасов

ДО МОЯТА БАЩИНА ЗЕМЯ

Като посвещавам на народа на бащината ми земя този вариант на моите спомени, аз се изпълвам с дълбоко вълнение. Изпитвам нужда да кажа твърде много неща на моите български читатели, а думите идват трудно.
Моят баща е роден на 6 януари 1876 г. по времето, когато нашият народ се готви да въстане срещу Турция. Преди да избухне въстанието турските управници заставят жителите на Бояджик (Днешното с. Бояджик, Ямболско) да напуснат домовете си, за да бъдат те опожарени. Но докато моят дядо бяга със сина си на ръце, последван от баба ми, група турски войници го прострелват в гърдите. Куршумът, който го убива, оставя белег върху челцето на моя баща за цял живот. Баба ми се омъжва след това още два пъти. Тринадесетгодишен, моят баща пристига в Съединените щати и на 15 години остава съвсем сам. След това невероятно начало на неговия живот той завършва университета в Колгейт и се оженва за майка ми – една американка, чийто дядо се е сражавал по време на нашата Гражданска война между Севера и Юга. Баща ми непрекъснато изпитваше желание да отведе съпругата и децата си отново в България, но не успя. Аз винаги съм усещал как наследството, което съм получил чрез кръвта на два различни народа, крепи духа ми. И сега, като остарявам, аз се радвам още повече на своята добра участ. Народът на моя баща ме прие топло, даде ми висока награда – орден “Кирил и Методий” (първа степен), избран бях за чуждестранен член на БАН и поддържам ценни връзки с много приятели в България.”

Българийо, народе на моя баща, аз ви поздравявам!

Джон Атанасов