Писмото

Скъпи Мамо и Татко,

Реших да ви напиша това писмо с цел да избегна всички негативни обстоятелства. Ще се опитам да съм максимално изчерпателен надявайки се да отговоря на повечето въпроси които сигурно ще си зададете.
На първо място бих искал да отбележя, че заминаването ми е въпрос на дълго и задълбочено обмисляне, а не някакъв импулсивен порив подтикнат от временно настроение или спонтанно възникнали подбуди.
Обмислях тази крачка от близо една година и ето че решителния момент настъпи. И както всяко нещо си има негативните и позитивни страни така и аз приемам решението си и от двете страни както бих искал да го приемете и вие.
От тук нататък всичко зависи от мен. Реших да направя тази дръзка крачка въпреки евентуалното неодобрение което ще срещне. Мислих доста и достигнах до извода че понякога трябва да правим неща въпреки огорчението и тревогите би причинило на близките.
Все пак всяка кауза си има цена. Ако онова което бихте искали най-много е Аз да съм щастлив значи бихте ме разбрали....
След последната изминала година започнах да усещам как времето лети а аз не се развивам. Начинът ми на живот придоби деструктивен вид. Загубих каквото и да е желание да се приобщавам социално. Вече е крайно време да взема живота си в мои ръце без да ви обременявам с грижи за мен. Заминаването ми има за цел поставяне на едно ново начало, смяна на тягостната атмосфера и деградивния начин на живот който по стечение на обстоятелствата сам изградих.
Искам да знаете че много ви обичам и благодарността ми за всичко което сте направили за мен не може да бъде описана с думи. Вие винаги сте давали всичко в мое име и в името на сестра ми ... всеотдайност непонятна за млад човек като мен. Един ден тази себеотдаденост ще ви бъде вурната, защото НИКОГА!!! Няма да ви оставя.
Разберете ме правилно. Аз просто искам да съм самостоятелен .... да съм щастлив. Онова което сърцето ми казва е далеч от ученето на право или пък прекарването на най-хубавите години в град с доста тясни перспективи ( поне засега ). Смятам че условията на трудност и самостоятелност ще ме направят силен и ще ме амбицират към нещо по-голямо.
Когато си живял 22 години покрай родителите си и дори онова което учиш отчасти предопределено се оказва че основната предпоставка ... онази водеща до жажда за живот, а именно „мотивацията” липсва. А без мотивация живота ми се обезсмисля.
Аз не искам да водя безсмислен начин на живот, да чакам на някого и да съм силно зависим което е затормозяващо. Вярвам че след първите сериозни шамари на живота съществуването ми ще придобие смислен вид.
Вярвам че ще ви липсвам но както казах всяка кауза има цена и иска жертви.

Мотивацията :
Решен съм на тази крачна и смятам че това е едно от най-важните неща в живота ми. Вярвам в това което права и нито за миг бе съм се разубедил

По същество :
Отивам в София където съм с подслон и работа, Трябва да знаете че всичко е планирано и уговорено. Не се тревожете за мен.. Само си помислете че съм „оправен” и имам достатъчно мозък за да се справя. Когато се установя трайно и стъпя на краката си може и да дойда до Варна
Има две неща за които съжалявам и моля да ми простите.

Първото е че никога не ми е стигал куража да кажа какво мисля и да държа на него.
Второто е подлия начин по който осъществих заминаването си за което ви моля да ми простите и да ме разберете.

В крайна сметка и за вас ще е по-лесно отмятайки една грижа по-малко ...... и без това ви е доста трудно.

Надявам се че съм бил изчерпателен в писмото си. Ще се радвам ако въпреки всичко за напред обмислите добре това което написах и ме подкрепите. Със или без вашата подкрепа решейието ми е окончателно. Просто би било по-лесно ако ме подкрепите и уважите моето лично право. Знам че звучи егоистично но и аз като всеки имам нужда да водя живота си стремейки се да бъда щастлив и доволен от себе си.
Вярвам че занапред промяната отърси от подтиснатостта и депресията и че по-скоро ще ми простите.

ОБИЧАМ ВИ МНОГО !!! Вие сте най-скъпото нещо за мен и знам че единствено вие бихте дали всичко за мен.

Варна
2004 г.