Валентина

Кратък диалог между мен и невръстната Валентина ( 8 г. ) спряла се на нашата маса с молба да си купим една от картичките и докато ние вечеряме в денонощно заведение за хранене.

В : Искате ли да си купите картичка ?
К : Аз вече не си ли купих от теб преди малко ? ( усмихвам се )
В: ААа не. Не е от мен.
К: Момиченцето приличаше на теб....
В : Сигурно си купил от Мимето.
К: Тя сестра ли ти е ?
В: Дааааа.
К: Ти колко сестри имаш. Виждал съм и една по-голяма която продава картички.
В: Аами ние сме седем сестри и двама братя.
К: Уау ( изражението ми е сходно с това на дете в сладоледаджийница )
А колко е голям най-големият от вас ?
В: Брат ми е на 17 най-големия.
К: Някой знае ли за теб че продаваш картички нощем.... полицията ( тук Валентина ме преъсва нетърпеливо )
В: да да Полицията знае!
К: и какво всички знаят... и вие нощем си продавате картички. Така ли ?
В : дам
К: Татко ти и майка ти работят ли ?
В: не те са безработни.
К: А брат ти ? Оонзи най-големият
В: аа той си търси работа ( появява се широка усмивка по ангелското лице на малката Валентина )
В : Ти не си ли ни гледал по телевизията ? Нас ни даваха. по Нова .... по Нова телевизия.
К : Не знаех , по кое предаване бяхте ?
В: Ами по Нова ТЕлевизия!!!
К: Аз питам по кое предаване
В: Там по трета програма дееееее.
К: И какво вие сте колко 10 човека в един апартамент ?
В : не сме 10 а 11. само че сега се местим... местим се на ново място.
К : Ти ходиш ли на училище ?
В: Да.....
К: И какво денем на училище а нощем ходиш по заведенията да продаваш ?
В: Аааааа аз съм съм сега Втора смяна.
К: А трудно ли ти е ? ( следва бурен смях и радост по лицето и )
В: Математиката е мноого трудна.
К: Ти си умно дете Валентина пожелавам ти успех.
В: Благодаря. ( широко усмихната )
И продължи по рутинния маршрут на нощната си мисия.
Трудно можеш да забравиш това малко ангелче.