За корабите, желязото и живота.

Един път чух израза "Ей онзи го хвана желязото" от един приятел на баща ми... дългогодишен моряк. Какво е дългогодишен моряк ли ще попитате? Ами .. това е човек който е прекарал половината си живот на плаващ съд вместо на суша.
Така де... тогава за пръв път попаднах на понятието "да те хване желязото" и си помислих че това е някакъв особен термин на моряците с който се шегуват помежду си. Любопитството ми проработи и се постарах да разбера какво означава. Оказа се че "да те хване желязото" е своеобразно болестно състояние на психиката което води до пристрастяване към клатенето на плавателните съдове и непоносимост от престой на суша където си на твърдя земя. Това е много умопомрачително в първия момент, но е вярно. Наистина има такъв синдром...и той се проявява при хора с може би малко п0-слаба психика. Хора натрупали дълъг плавателен стаж.... може би хора, които нямат какво друго да губят. Със сигурност това е психическо състояние.
Таа така де. Мислех си над желязото и алегорията с живота на някой хора, които на зряла възраст не са открили половинката си в живота. Имам наблюдения над такива. Оказва се че след 20 години зрял самостоятелен живот човек развива толкова дълбоки навици ... причивки и строго определен ритъм.. че на 40 е твърде трудно да допусне някого до себе си...които да наруши тази дълго градена "хармония". Тоест.. той го иска .. иска да го направи но не успява защото е непосилно да превъзмогне драстичното нарушаване на монотонноста.
Това ако не е "да те хване желязото" пък здраве му кажи!
Понякога ме обзема невъобразима тревога и страх. Казвам си : "Аз съм на 24.. ами утре като съм на 30 ами ако не съм открил човека........
ако ме хване желязото .. и си умра като дърт самотен нещастник. Ужас.. .натрачиви мисли нахлуват в главата ми . Кръвта кипва, вените ми пулсират и малки капчици пот напират по челото ми.
Пазете се..
Пазете се да не ви хване желязото.